Винаги съм се чудела какво толкова се прехласват всички – няма история, музеи, всичко е изкуствено направено, отвсякъде дебнат небостъргачи…Някак…бутафорна работа. Но дали?
С това си усещане, тръгвам към ОАЕ…
Дали от приятната компания от хора, с които се запознах още на летището (тръгваме група от 12 човека), дали защото в София е снежно и студено, а аз отивам на топло, но заминавам с едно приятно чувство и леко вълнение.
Вече съм летяла няколко пъти с Flydubai, познавам и летището, имам подробна програма как ще премине едноседмичният ми престой – всичко е наред.
Полетът минава неусетно, на летището ни очаква трансферът, който ще ни закара до Рас ал-Хайма, последното емирство от ОАЕ, което се намира на не повече от час, час и половина от летището в Дубай.
ОАЕ се състои от 7 емирства – Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. В някои от емирствата е сух режим, включително Дубай, но Рас ал Хайма, където отиваме – не. Това е причината хора да пътуват до там, за да си купят алкохол и да си го занесат в Дубай, но екскурзоводката ни Таня ни разказва, че това крие голям риск. Ако те спрат и те хванат, че „вкарваш“ алкохол в Дубай…тежко ти. Затова, спазвай си правилата и да ти е мирна главата.
Таня е родом от Любляна, още в началото предлага, ако искаме да ни говори на сръбски, защото знае, че езиците ни са близки, но ние любезно отказваме, всички сме англоговорящи. Таня живее в Дубай от няколко години, но кръвта й си е балканска и това ни кара да я чувстваме близка . Тя пък казва, че най-добрата й приятелка е българка и бързо се сприятелява и с нас. Докато пътуваме към хотела ни разказва малко за ОАЕ, но тъй като вече е късно и ни предстои просто да се настаним и да си легнем, ни обещава, че от следващия ден предстоят интересните разкази.
Не след дълго вече сме на рецепцията на хотела, настаняваме се и лягаме, за да си починем и имаме сили на следващия ден.
Следващият ден ни посреща със слънце, сезонът, който сме избрали, за да посетим Дубай е изключително подходящ – най-добре е да отидете в Дубай между октомври и май. От една страна ще „спестите“ малко от българската зима, а от друга няма да се пържите на 50 градусова жега, каквато е през август например. Местните казват, че реално не толкова високата температура е проблем, колкото влажността, която достига до стойности, близки до 100%. Все пак, ако питате мен, предпочитам да съм на топло, отколкото на студено, но…това си е до човека. Самите местни бягат от емирствата през лятото, за да се спасят от жегата, но ето и един жокер – по това време на годината, извън сезона, цените падат драстично, с до 50%. 😊
И ето ни на сутринта, нашата свежа група е готова да покори Рас ал-Хайма. Двама-трима човека от група ни са били и друг път в ОАЕ, но май никой не беше идвал точно в това емирство. Започваме обиколкота си с микробусчето, което ще бъде нашето превозно средство през целия престой.
Виждаме Националния музей в Рас Ал-Хайма, както и джамията, която няма минарета и ако не знаете, че е джамия, няма как да се досетите. През това време Таня ни разказва за RAK – така съкратено наричат емирството. То се гордее още и с най-високия връх във всички емирства, както и с най-дългата въжена линия, която все още се строеше. Но знаете, там хората действат бързо, имат рекорди да подобряват и докато се върна, вече прочетох, че лифтът е готов и е пуснат в експлоатация. Веднага влизам в интернет, за да прочета повече за това ново чудо на техниката – все пак си е рекорд.
Въжена линия в света, коятo е с дължина от 2,83 километра – еквивалентът на над 28 футболни игрища.
Обиколката ни продължава, Таня е доста приказлива – чудесно качество за екскурзовод, и ни дава много и все полезна информация. Разказва ни, че това емирство е доста по-различно от Дубай или Абу Даби, например, че се отличава освен с повечето си зеленина и с повечето типични жилища, които имаме възможност да видим. Просто РАК не е чак толкова „лъскав“, а някак може да ти даде представа за другата страна на емирствата. Въпреки това не си мислете, че трябва да го пропуснете, напратов. Дори, ако искате да избягате от небостъргачите и да почувствате една малко по-различна и спокойна атмосфера – именно там е вашето място, а и Дубай е близо, доста от хотелите предлагат трансфери до там.
Аз обаче още от предния ден си се вълнувам, защото ни предстои сафари в пустинята. Когато бях в Египет, времето не ми достигна, за да отида на сафари и оттогава, разбира се, като една истинска пътешественичка, усещах, че съм пропуснала нещо много интересно и чаках с нетърпение да ми се отвори възможност за сафари. И така, моментът настъпи. Два лъскави бели джипа спряха пред хотела ни и ние започнахме да се качваме при очакващите ни шофъори, облечени в местните дрехи. Разпределени в двата джипа, потегляме на сафари, а в колата слушаме арабски песни – всичко е по план! Едно подобно сафари, без значение дали ще изберете да го направите в RAK или Дубай струва омежду 50 и 60 долара. Взимат те от хотела около 15 часа, прекарваш цялата вечер на сафарито, имаш включени атракциони, вечеря, програма, безалкохолни напитки и след това връщане до хотела – цената е много изгодна.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…
