Романтичен Позитано, Посейдон и лимонова наслада
Пристигнахме в Позитано под лъчите на залязващото слънце, следвайки колона от автомобили, които се отправяха към тъй наречения „рай“. Пътуването до прочутото крайбрежие ни предложи прекрасни гледки: когато пътувахме от Рим, отляво подминахме спящите склонове на Везувий, а отдясно, в далечината, между блестящите на слънцето вълни – Капри, островът на сирените. Но истинското пиршество за очите тепърва започваше.
Разхождайки се вечер по украсената с фенери, палми и цветя крайбрежна алея Via Marina Grande на главния плаж, разбрахме, че наистина сме попаднали, там закъдето винаги сме мечтали. Пред нас имаше „торта“ (както я наричат жителите) – висока конусовидна скала с натрупани цветни сгради, които сякаш наистина блестяха като свещички върху празнична торта. Въпреки че мястото се посещава от около 10 000 души на ден, тук беше много тихо.
От ресторанта се чуваха италиански мелодии, докато туристите, на масите по крайбрежната алея, хапваха паста с морски дарове или известния местен десерт: delizia al limone (лимонова торта с глазура). В края на краищата много хора с основание смятат Позитано за най-романтичното място в Италия. Предполага се, че гръцкият бог Посейдон е създал този град от любов към нимфата Паситея. Седейки край крайбрежната алея и попивайки тази необикновена атмосфера, вече знаехме, че трябва да останем тук по-дълго от първоначално планираното.
Жени-чудо, лимони, Fiat 500 и la dolce vita
Денят в Позитано започна с приказни гледки от балкона ни. В далечината се виждаше архипелагът от малките острови Ли Гали. Ако посещаваш Позитано и Амалфийското крайбрежие, непременно трябва да резервираш стая с гледка. В разгара на сезона цените могат да започнат от 170 евро на вечер, но наистина не бива да пестиш! Това място си заслужава!
Хапнахме малка закуска (кроасан и кафе) и се отправихме на сутрешна разходка с легендарния червен Fiat 500 от 60-те години на миналия век. Марчело, нашият шофьор, ни разказа историята на автомобила, който е принадлежал на баба му, а той е решил да го ремонтира и да вози посетители на обиколки из града. Докато опознавахме Позитано с колата, спирахме на невероятни местенца, за да се полюбуваме на първите слънчеви лъчи, които падаха върху скалите. Накрая се качихме на една гледка на път SS163 Amalfitana с прекрасна панорама към Позитано и околността. В непосредствена близост до пътя попаднахме на сергията с плодове и зеленчуци на г-н Салво – известна с най-добрия сок в района.
Приключихме обиколката, сбогувахме се с Марчело и отидохме да обядваме. Озовахме се в известната пекарна Collina, където сервират най-добрата лимонова гранита и сладолед с лимонова кора! Най-вероятно знаеш, че лимоните са навсякъде в този регион – от лимоновите дървета, през чинии, чаши, различни видове керамика, които можеш да закупиш в магазините за сувенири, до delizia al limone или limoncello – лимонов ликьор, който се произвежда от специален сорт на този плод. Защо лимони? Този регион е известен с отглеждането на лимонови дървета, а лимонът е меко казано негов символ.
След един ленив следобед в града се отправихме на още една разходка, но този път сменихме превозното средство и се качихме на лодка! Отидохме на специален круиз по залез слънце. Чухме, че Позитано изглежда още по-добре, гледайки го от морето – и беше крайно време да се уверим в това твърдение. Нашият капитан дойде да ни вземе от пристанището до плажа. Леко поклащайки се във вълните, ние се откъснахме от брега и се оставихме да бъдем отнесени от тези незабравими мигове.
За пореден път се възхитихме на Амалфийското крайбрежие и на гледката към някогашното заспало рибарско градче – сега кипящо от живот и енергия. Не се учудваме, че районът привлича толкова много артисти и режисьори от цял свят. Тук са заснети филми като „Талантливият мистър Рипли“, „Рим“ на Фелини и блокбъстърът от 2017 г. – „Жената чудо“. Отплавахме малко на изток към Праяно и Амалфи. Капитанът беше приготвил шампанско за нас, така че отворихме бутилката и отпихме няколко глътки, загледани в последните слънчеви лъчи. Мисля, че това се нарича „la dolce vita“, нали?
Късно вечерта, опиянени от щастието и прекрасните гледки, пристигнахме в хотела, където от балкона все още се разкриваха невероятни гледки. Никой от нас не искаше да заспива, тъй като този момент беше вълшебен.
Капри, Маргарита и най-красивият хотел в Италия
Следващият ден, в този италиански рай, ни поднесе нови забележителности: решихме да видим Амалфи – някогашна римска колония, а по-късно и едно от четирите херцогства (морски републики), също като Венеция, Генуа и Пиза. Дотам може да се стигне с кола, автобус или ферибот. Ние избрахме последния вариант. Разходката с ферибот отне около 20 минути и ни предостави зашеметяваща гледка към Амалфийското крайбрежие. От Позитано можеш да плаваш и до Капри – живописен остров, разположен в непосредствена близост до полуостров Соренто. Островът предлага невероятни морски пейзажи, драматични скали, очарователни градчета и много ексклузивни хотели. Местата, които си струва да посетиш, са градовете Капри и Анакапри, Марина Гранде – главното пристанище, и най-високата точка на острова – Монте Соларо (589 м над морското равнище), до която можете да стигнеш с кабинков лифт.
Когато стигнахме до Амалфи, куполът на кулата на катедралата „Свети Андрей“, която е патрон на града, блестеше на слънце. Напуснахме ферибота и тръгнахме да покоряваме Амалфи, като доста бързо се изгубихме в тесните, изпълнени с енергия улички. Отново забелязахме, че лимоните са навсякъде: по чиниите, картичките и снимките. Въпреки че посетихме крайбрежието на Амалфи в началото на септември, колкото повече наближаваше обяд, толкова по-горещо ставаше. Решихме да си купим две лимонови гранити и да си починем на сянка. Възхищавахме се на катедралата „Свети Андрей“, която се намираше точно пред нас.
В миналото, благодарение на стратегическото си местоположение (тук се пресичали пътищата на западноевропейските, арабските и византийските търговци), Амалфи бързо забогатял и укрепнал. Въпреки това, в резултат на многобройните нашествия на войските на херцогствата Генуа и Пиза, през 1136 г. морската република Амалфи пада. По-късно, през 1343 г., цунами опустошава пристанището и голяма част от града. След тази катастрофа Амалфи никога не възвръща предишната си слава. Светът отново чува за града едва през първата половина на XX в., когато по крайбрежието започват да идват първите чуждестранни туристи. Днес, Амалфи, заедно с целия регион, е едно от най-посещаваните места в Италия.
След кратка почивка се преместихме да разгледаме прекрасната ръчно рисувана керамика. Дори се замислихме дали да не си купим чаша, разбира се, с нарисуван лимон. Опитахме се да се потопим в атмосферата на морския град, но скоро отново седнахме да обядваме. Този път избрахме не какво да е, а пица. Бяхме близо до Неапол, мястото, откъдето идва Маргарита, затова и си поръчахме две Маргарити. Едва ли можехме да направим по-добър избор, тестото беше направо уникално!
Време е за следващата точка от пътуването – град Атрани, който се намира в непосредствена близост до Амалфи. Стигнахме до него по тясна пътека, минаваща между сградите. Трябваше да се изкачим малко, но не беше напразно. След известно време видяхме нос, пълен с цветни сгради, включително църквата „Света Мария- Магдалена“, и редици от сини чадъри на плажа долу. За мнозина това градче е най-очарователното на цялото крайбрежие. Спуснахме се по хълма към центъра на Атрани и известно време се мотахме по улиците – тук има по-малко хора и все още се усеща атмосферата на тихо рибарско селище. Да, това е място, където наистина можеш да се отпуснеш, след като посетиш шумните улуци на Амалфи. Друго градче, Равело, се извисява над Атрани – наричат го най-романтичното по цялото крайбрежие. В него има красиви вили и великолепни градини, и преди всичко – предлага зашеметяващи гледки.
За съжаление, беше време да си тръгваме, върнахме се в Амалфи по красивата крайбрежна алея, минавайки покрай редици от цветни чадъри и почиващи под тях туристи. Качихме се на ферибота и отново бяхме поразени от красотата на крайбрежието на Амалфи. Но денят не беше свършил! Вечерта отидохме на лимончело в един от най-красивите хотели в Италия – Le Sirenuse. Хотелът е открит през 1951 г. и предлага на гостите си зашеметяваща гледка към Позитано, басейн, заобиколен от лимонови дървета, и ястия в ресторанта, отличен със звезда на Мишлен. Приказната атмосфера на терасата на хотела само ни направи още по-сигурни, че не искаме да напускаме това място.
Тиренско море и изкуството да не правиш нищо
Решихме да прекараме последния си ден в активен релакс на плажа. Основният плаж на Позитано, Spiaggia Grande („Големият плаж“), предлага феноменална гледка към града, но е малко претъпкан, а ние търсехме нещо по-спокойно. Избрахме малък залив до града, където се намира плажът Форнило. На този плаж имаше много местни жители. Отидохме да поплуваме в Тиренско море. Водата беше топла, приятна и много чиста. След това прекарахме половината от деня в „сладко нищонеправене“. Връщайки се от плажа, седнахме в ресторанта на главната алея и хапнахме от най-добрата пачерия от тиквички. Амалфийският бряг просто не ни пускаше да си тръгнем.
Все пак беше време да напуснем нашия малък рай. Времето отразяваше настроенията ни – задаваше се буря. Сбогувахме се с това приказно кътче от Италия, оставяйки в него голяма част от сърцата си – със сигурност ще се върнем тук!
Полезна информация:
Местоположение: Амалфийското крайбрежие се намира в южната част на полуостров Соренто в Неаполитанския залив.
Как да стигнеш дотам:
– Със самолет: можеш да намериш много изгодни полети до Неапол, а оттам ти е необходим само трансфер, такси или автобус до Позитано, или друг град на крайбрежието. Можеш също така да летиш до Рим и да наемеш кола. Пътуването от Рим до Амалфийското крайбрежие отнема около 3 часа.
Хотели: хотелската база е доста голяма, но цените през сезона започват от 170 евро на вечер.
Круиз с лодка: 180 EUR за 2 души, 1,5 часа, круиз по залез с шампанско.
Разходка с исторически Fiat 500: 150 EUR за 1,5 часа, най-често сутрин.
Ферибот от Позитано до Амалфи: 9-10 EUR в зависимост от сезона.
Шезлонги и чадъри: Плажът Fornillo: 35 EUR за два шезлонга и чадър на ден,
Spiaggia Grande: от 30 EUR за чадър и два шезлонга на ден.
