Още щом разбираш, че ще пътуваш до Сейшелите, усещаш в теб да се надига непреодолим прилив на екзалтация, задоволство и нетърпение, които все пак се опитваш да поскриеш, за да не изглеждаш съвсем като дете в сладкарница. 

Така де, кога друг път ще ти се удаде възможност да посетиш едно от най-райските кътчета на планетата (поне от това, което си слушал). Опитваш се да не четеш много, за да усетиш мястото по свой начин –  без предварителни нагласи и очаквания.

И ето как преминава перфектното пътуване на един начинаещ до Сейшелите. Всеки, който успее да го повтори, може да е сигурен, че ще го запомни завинаги като едно от най-вълшебните пътувания в живота си. 

То започва от Терминал 2 на летище София и гишето на Qatar Airways, където мила служителка ти подава бордна карта за бизнес класа. 

В компанията на „Мъже на честта“, дузина вечнозелени хитове, вкусна храна и уникално бяло вино, близо петчасовият полет до Доха се изнизва почти неусетно. Доха–Виктория по същия начин, само че без „почти“. Минава неусетно под звуците на Leftfield и ласката на меко одеяло, в напълно хоризонтално положение и състояние на спокоен сън. Единственото, за което съжаляваш, е че не си опитал храната, която изглежда още по-богата и вкусна от предишния полет.

Отворяш очи за попълването на някаква декларация, че не си болен и не пренасяш забранени цветя и животни, и се наслаждаваш на живописно кацане на миниатюрното летище „Виктория“ (за какво му е пък да е голямо, когато пистата му е успоредна на плажната ивица!) 

Още на „Пристигащи“ пред теб се изправя толкова внушителна гледка на буйна и безсрамно изобилна растителност, че се чудиш, ако това е само изходът на летището, какво ли следва по-нататък.   

Набързо взимаш куфара от единствената багажна лента и се отправяш към първото си местоназначение. Часовата разлика със София е само 2 часа, така че се чувстваш прекрасно. Най-малката столица в света – Виктория, те посреща слънчева и скромна с единия си светофар, едно подобие на Биг Бен, една църква, един хиндуистки храм и един пазар, от който можеш да си купиш местни плодове, подправки, риба и сувенири. Толкоз. Прилича по-скоро на беден и примитивен град, който контрастира със скъпите резорти и хотелски комплекси, но пък си е достатъчно автентичен. 

[ngg_images source=“galleries“ container_ids=“2″ display_type=“photocrati-nextgen_basic_slideshow“ gallery_width=“900″ gallery_height=“515″ cycle_effect=“fade“ cycle_interval=“1″ show_thumbnail_link=“0″ thumbnail_link_text=“[Show thumbnails]“ order_by=“sortorder“ order_direction=“ASC“ returns=“included“ maximum_entity_count=“500″]

Настаняваш се и обиколката на различни хотели започва веднага. Всеки ден ще спиш в различен хотел и ще обследваш подробно поне още два. 90% от тях са просто разкошни! Има по нещо за всеки – семейни, за двойки, за компании, за самотници… със страхотно оборудвани стаи, с прекрасни СПА и фитнес центрове, с персонални и общи басейни, с безбожно красиви гледки, с по няколко ресторанта, в които готвят УЖАСНО ВКУСНО… Цената им варира от 300 до 8000 евро на нощувка, но разликата в усещането между едните и другите далеч не е чак толкова грамадна.

Правейки планове как непременно ще се върнеш тук с половинката си, знаеш, че с малко повече търсене, ще намериш нещо подходящо и за себе си. Просто трябва да се сбогуваш с понятието „евтино“. Какъвто и хотел да избереш, престоят ти ще е достатъчно „сейшелски“, така че не се съсредоточаваш върху мястото за спане. По-важно е къде ще я водиш тази половинка…

И стартираш с един от най-вълнуващите острови – Ла Диг. Първо в буквалния смисъл на думата – час и петднадесет минутното пътуване с ферибот сериозно ще развълнува главата и стомаха ти. И понеже си смел и се присмиваш на останалите, които са притеснени преди пътешествието, го изкарваш най-тежко. След като някакси оцеляваш до края, вече си си взел поука за следващия път – задължително взимаш нещо против гадене, сядаш от лявата страна на лодката (уж било по-добре) и не се надуваш. 

Веднъж стъпил на острова бързо забравяш за ферито. Посреща те местен веселяк, напълно олицетворяващ всичко, което си си преставял за Боб Марли, и те убеждава да оставиш багажа си на открито в някакво заведение, защото гарантира, че никой няма да го докосне. Обзема те смътно притеснение, но все пак се подчиняваш и се качваш в ярко зелената „кола“, с която ще обикаляш неземно красивия остров.

Само 5 минути в компанията на този обаятелен и свръх забавен гид са ти достатъчни да се отърсиш от притесненията за багажа и да се втурнеш към първата спирка. Прекрасния хотел Le Domaine de Órangeraie.

[ngg_images source=“galleries“ container_ids=“3″ display_type=“photocrati-nextgen_basic_slideshow“ gallery_width=“900″ gallery_height=“515″ cycle_effect=“fade“ cycle_interval=“1″ show_thumbnail_link=“0″ thumbnail_link_text=“[Show thumbnails]“ order_by=“sortorder“ order_direction=“ASC“ returns=“included“ maximum_entity_count=“500″]

Кратка разходка из парка L’Union Estate, където храниш с листа гигантски костенурки и разглеждаш внушителни скални образувания с причудливи форми, неусетно те отвежда към един от най-вълшебните следобеди в живота ти. 

Още на входа на този прочут плаж усещаш, че ще видиш нещо, което не си си представял, че може да съществува. Успоредно на бялата плажна ивица и тюркоазено синята вода, върви сенчест тунел, изваян изцяло от наличните материали на природата – заслон от преплитащи се клони и палмови листа, стени от огромни гранитни камъни, килими от мек пясък и очарователен интериор от тук – дървена пейчица, там – пънче за отдих, тук – хамаче, там – масичка с мини столчета.

[ngg_images source=“galleries“ container_ids=“4″ display_type=“photocrati-nextgen_basic_slideshow“ gallery_width=“900″ gallery_height=“515″ cycle_effect=“fade“ cycle_interval=“1″ show_thumbnail_link=“0″ thumbnail_link_text=“[Show thumbnails]“ order_by=“sortorder“ order_direction=“ASC“ returns=“included“ maximum_entity_count=“500″]

Гиганти от гранит в красиви форми ти разказват своите необикновени истории, поглъщайки меките слънчеви лъчи. Водата е толкова прозрачна, че съвсем ясно виждаш бенката на кутрето си. А спокойствието и тишината са направо нереални. Недоумяваш как е възможно това да е един от най-сниманите плажове в света и същевременно да е толкова спокоен. Тук-там някоя двойка се излежава на сянка, друг ентусиаст обследва морската флора и фауна, но сякаш хората са минимум на 50 метра един от друг. Добре, че е българският контингент, че да се вдигне и малко шум на този остров. 

Вървейки, стигаме до един импровизиран бар, където млади и усмихнати креолци (местните) ни спретват по един разхладителен коктейл от манго и други екзотични плодове. Какво повече да искаш от живота? Тотален кеф и забрава! Anse Source D’Argent – задължителна спирка от приключението Сейшели. 

Отправяме се към втория по големина остров Прале. В родната интернет литература си видял какви ли не варианти на изписването му, само не и правилният, затова питаш изрично – пише се Praslin, изговаря се Прале. Остров, който не отстъпва на по-малкия си събрат нито по живописни плажове, нито по хубави хотелски комплекси.

Но тук по-интересен е резерватът Фонд Фердинанд – единственото място на света (а и на самите Сейшели), където расте кокосовият орех с неприлична форма и труден житейски път Coco de Mer. Тук научаваш интересни неща като това, че има дървета от мъжки и женски пол. Че на конкретното женско са нужни цели 25 години, за да започне да ражда плод, а пък на самият плод – още 7 години, за да узрее и падне на земята. На всичко отгоре 80% от тях се продават като сувенири, а едва 20% се засаждат отново. Въобще, тежък е животът на най-гигантските ядки в света, но поверието е, че ако ги докоснеш, ще ти донесат здраве и дълголетие. Чудесен повод да се разходиш дотам. Ще видиш още как расте ванилията, какво е истинското ухание на канелата и лимоновата трева, и ще се нагледаш на ЗЕЛЕНО.  

[ngg_images source=“galleries“ container_ids=“5″ display_type=“photocrati-nextgen_basic_slideshow“ gallery_width=“687″ gallery_height=“515″ cycle_effect=“fade“ cycle_interval=“1″ show_thumbnail_link=“0″ thumbnail_link_text=“[Show thumbnails]“ order_by=“sortorder“ order_direction=“ASC“ returns=“included“ maximum_entity_count=“500″]

След сериозния поход, за който си обещаваш следващия път да обуеш удобни маратонки, се оптравяш към най-малкото летище, което някога си виждал, и чието име така и няма да научиш. Предстои ти 15-минутен полет с очарователно мини самолетче на Air Seychelles – първият полет, на който почти ще бъдеш част от екипажа с директен излед към пилотската кабина. А ще ти разрешат и да снимаш…

Неусетно кацане на летището във Виктория и кратък преход с моторна лодка към поредния вълшебен остров – Сент Ан. Първият, на който са акостирали французите в средата на XVIII в. Островът е много малък и се състои само от един красив хотелски комплекс и няколко девствени плажа. Прекарваш поредната прекрасна вечер в компанията на уникално вкусна храна и гостоприемни домакини. Тук.

[ngg_images source=“galleries“ container_ids=“6″ display_type=“photocrati-nextgen_basic_slideshow“ gallery_width=“687″ gallery_height=“515″ cycle_effect=“fade“ cycle_interval=“1″ show_thumbnail_link=“0″ thumbnail_link_text=“[Show thumbnails]“ order_by=“sortorder“ order_direction=“ASC“ returns=“included“ maximum_entity_count=“500″]

И тъкмо когато си мислиш, че вече нищо не може да те впечатли, се натъкваш на поредния уникален плаж или ненормално луксозен хотел. Опитваш се да запечаташ всичко, но в един момент те обзема сладка умора и искаш да се насладиш на всичко само с очите си. 

[ngg_images source=“galleries“ container_ids=“7″ display_type=“photocrati-nextgen_basic_slideshow“ gallery_width=“687″ gallery_height=“515″ cycle_effect=“fade“ cycle_interval=“1″ show_thumbnail_link=“0″ thumbnail_link_text=“[Show thumbnails]“ order_by=“sortorder“ order_direction=“ASC“ returns=“included“ maximum_entity_count=“500″]

И така, на фона на многозвездния лукс, в който преминава цялото пътуване, Сейшелите те омайват най-вече със своето великолепно спокойствие и непретенциозност. И друг път си посещавал петзвездни хотели, и друг път си виждал красиви плажове и природа, но тези тук не крещят „ВИЖ МЕ“, не се надпреварват един друг, а някакси съвсем тихо, спокойно и естествено съществуват, сякаш са най-нормалната съставна част на живота и света. Всеки в своята скромна и безгранична прелест. 

Така се почувствах и аз – скромна и уравновесена. Успях да си почина, въпреки наситената програма. Успях да си почина от всички негативни мисли, от праха и преобладаващото сиво. Успях да се усмихна без да чувствам усмивката си в тежък контраст с всичко наоколо.